Председателят на Управителния съвет на Марек, Ивайло Паргов, говори по всички важни теми около клуба, след като стана ясно, че отборът запазва професионалния си статут:
Важното е, че Марек и град Дупница отново ще се радват на професионален статут. Нещо, което преди 8-9 кръга беше почти немислимо. Казах и преди време, че е най-добре да ни съдят по резултатите, а не кой как изглежда и кой на кого е приятел. Тук успелия го мразят, известния го ненавиждат, нормално е по тези географски ширини.
Фактите са такива: две години поред Марек игра бараж, а тази година всички го бяха отписали, включително и голяма част т.нар. фенове, визирам хората, които не ни долюбват. Но отборът на Марек, заедно с Анжело и момчетата, които привлякохме зимата, успяха да извадят мачове, които в един момент изглеждаше, че не може да спечелят.
Изключително благодарен съм на хората, които ме поканиха тук преди 2 години. Имам поставена цел да държа отбора в професионалния футбол до момента, в който намерим сериозен спомоществовател.
На 26 май официално стартират строително-ремонтните дейности на стадион „Бончук“. Без подкрепата на кмета д-р Дангов и особено на зам.-кмета Бойко Христов отборът на Марек няма да изглежда в този вид последните 2 години и половина. Това са хората, които движат проекти и правят така, че тези неща да се случват. Поколения дупничани не можаха да го видят, за съжаление и покойните Сашо Паргов и бате Янко Динков, както и цялата плеада дупнишки легенди, които не са вече между нас. Вярваме, че някъде отгоре ни гледат и виждат тези неща, които предстои да се случат на стадиона.
Искам да кажа и че в нашия отбор може да има малки момчета на ръст обаче с огромни сърца. Визирам капитана на отбора. Това момче в директен разговор отказа 90% от своята заплата, за да може да привлечем един класен футболист, който ни помогна много. Това, което направи Веско Любомиров, показва какво сърце има и какъв дупничанин и марекчанин е той! Докато аз съм тук, този човек ще носи капитанската лента. Той може да е по-малък, леко луд, но аз много го харесвам като всички дупничани. Това момче показа, че парите не са най-важното нещо. Това е впечатляващо. Ние в Дупница обикновено говорим за лошите работи, а хубавите не ги споменаваме. Нека феновете на Марек знаят какви марекчани има! Веско Любомиров е истински капитан на Марек!
Другият, който няма как да не отбележа е човекът, който прие нещата присърце – Анжело Кючуков. Два-три кръга преди да напусне предишния треньор аз се срещнах с него и директно го попитах: капитане, ще поемеш ли отбора в този труден момент, имаш моята подкрепа. Анжело без грам съмнение излезе и каза, че няма проблем.
За мен да събудя този спящ гигант беше много важно. Години наред исках да дойде дупничанин и да каже: дай ми отбора за 7-8 мача. Но никой не го правеше. Този човек дойде в най-трудния момент с цялата подкрепа на мен и ръководството на клуба и пое отбора без да поставя условия и претенции, за разлика от много други. Шапка му свалям! Много е важно да имаме дупничанин, който да предава дупнишкия дух, дупнишката страст, с която отборът на Марек играе. Дълги години аз това не го виждах. И в момента дупничани оценяват, че отборът играе със сърце. Понякога не играехме толкова добре, но изминалите 8 мача бяха изключително тежки психически за момчетата. Виждате например какво развитие търпи Митко Горанов, момче, което бе дошло на проби.
Искам да благодаря и на г-н Иван Близнаков и г-н Иван Василев. Винаги когато се е налагало са откликвали и са помагали. Това са хора, които наистина приеха Марек като кауза. Такава подкрепа, каквато Община Дупница оказва последните 2 години и половина, не се е случвала. Най-важното нещо е, че този отбор има финансова стабилност, този отбор може да разчита във всеки един момент на хората от Община Дупница.
Благодарих и на футболистите, защото те показаха, че Марек може да се бори. Марек не е средняк! Никога ние тук на този стадион не сме се задоволявали с нещо. Опитвали сме се винаги да се борим. Мисля, че това много дупничани ще го харесат, защото това е лицето на Марек.
Знаете, че имахме много проблеми в защита, заради операциите на Марио Петков и Марто Кавдански. Пристигна Сашо Дюлгеров, който поне 4 пъти си извади рамото на тренировки и мачове и никой не го знае. Истински мъж, истински професионалист! С привличането и на Румен Сандев нещата доста се подобриха. Чест им прави на всички. Това, което Анжело и момчетата на терена правят, означава, че ние говорим на един език. Познаваме се прекалено добре. Много се радвам, че успях този човек да го накарам да се върне към треньорската професия. Знам, че той има мерак, има топки да стои треньор на Марек. Анжело имаше цел, която изпълни и продължаваме да разчитаме на него. Ние сме пазители на дупнишките традиции. Пред мен нямаше вариант Марек да изпадне. Знам каква трагедия е отборът да загуби професионалния си статут.
Трябва да се изтъкне и ролята на Светльо Георгиев. Те с Анжело са дупничани и това казва всичко. Това са хора, които знаят ние как искаме да играем и така играем. Надявам се сега да дадат шанс на млади момчета, а ние имаме много перспективни. При малко повече увереност и игрово време ще бъдат достойни заместници на играчите в по-зряла възраст. Във футбола, както в живота трябва да се доказваш. Ние показваме, че още ни бива.
Аз съм отговорен човек и признавам, че направих някои грешки в селекционно отношение. Доверих се на треньори, които в един момент се оказаха неправилни. Няма ли дупнишкия дух, няма ли себераздаването на дупничани нещата не се получават. Визирам отсъствието на Сашо Близнаков, момче, което аз много харесвам. Предстоят разговори с него да се завърне у дома. Той е много свястно момче и истински дупничанин. Харесвам го, а знам и мнението на Анжело Кючуков.
Хубаво е да имаме повече дупничани, но е хубаво и да имаме отговорни хора. Не мога да поставя на по-долно ниво Румен Сандев, Сашо Дюлгеров, Мони Мечев… Например Мечев е футболист, който диктува темпото на игра. Отборът е силно зависим от него. Много отговорно момче, присърце прие да дойде и да помогне на Марек. Ако успеем да внедрим още от младите момчета, тимът ни догодина го чака по-добро класиране и по-добро бъдеще. А най-важното е стадион „Бончук“ да придобие по-европейски вид.
