Вече бившият старши треньор на Беласица (Петрич) Живко Желев говори ексклузивно за vtoraliga.bg и сподели защо се е стигнало до раздялата между него и „комитите“.
Той разкри повече за начина на работа и ситуацията при петричани, която не изглежда никак розова след само една спечелена точка в първите два двубоя от пролетния полусезон.
При какви условия е работил Живко Желев в Беласица, какво е било настроението от привържениците, което е усетил той и още неща от кухнята, може да прочетете в интервюто с него.
В края бившият играч и треньор на Литекс (Ловеч) сподели няколко думи и за голямата новина от бившия му клуб, който преустанови участие в Северозападната Трета лига.
Господин Желев, раздялата с Беласица дойде след един много тежка загуба, но остава ли у вас разочарование от факта, че тя идва след два мача през пролетния полусезон?
Няма как да не остава горчилка от несвършената работа, защото се съгласих в много тежък момент да отида и да помогна. Работих наистина в името на отбора, за да може да се спаси. Първо искам да кажа, че не търся оправдания. Напротив – поемам своята отговорност. След тежката загуба от ЦСКА предложих на ръководството, че ако смятат, че вината е изцяло моя, съм готов да поема последствията. Само пет минути по-късно ми беше съобщено, че сме освободени. Затова не е съвсем вярно, че аз сам съм заявил, че повече няма да работя тук. Исках да разбера дали доверието, за което толкова се говореше публично – че едва ли не аз съм ключовият човек за отбора – наистина съществува. Да, много от решенията се взимаха от мен, но имаше и такива, с които не бях съгласен, а въпреки това се случиха.
Ще дам един пример с Христо Петров, който беше освободен след мача с Локомотив (Горна Оряховица) по усмотрение на не знам кой заради слаба игра. Аз бях напълно против това решение, защото той ми беше титулярния десен защитник.
Има още много неща от вътрешния живот на клуба, които вероятно не е уместно да коментирам. Факт е обаче, че отборът се подготви добре по време на контролните срещи. Да, много хора казват, че контролите не са мерило за официалните мачове, и аз съм съгласен с това. Там се играе без напрежение. Но нашите съперници бяха сериозни и ние показахме стабилна игра както в защита, така и в атака. Макар че много хора критикуваха, че Калоян Кръстев не бележи в контролите. Аз обаче гарантирах за него. И както се вижда – за два мача той отбеляза три гола и успя да възроди кариерата си. Познавам го от много години. Не случайно ЦСКА плати половин милион за него на Славия.
Но това, което се тиражираше, че спасението е задължително, не е вярно. В живота няма нищо задължително, задължително само се умира. Освен това уговорката от самото начало беше, че дори да се стигне до изпадане, аз имам картбланш да изградя отбор, който следващата година да атакува Втора лига. Все пак много клубове са изпадали. Беласица не са Реал Мадрид все пак, а и са се подвизавали не малко време там.
С оглед на условията за работа, е истинско геройство на Дани Моралес, че миналата година успя да класира Беласица на осмо място. Просто клубът нямат тренировъчна база. Трябва се пътува по селата и това е тежко за футболистите. Затова адмирации за Моралес, че успя да се задържи повече от една година начело. Ако се върнете назад, ще видите, че в клуба треньорите се сменят след пет-шест месеца и са изкарани виновници. Може да се направи справка и да се видят как своят нещата.
Друг проблем е, че още от самото начало възникна и конфликт между Герасим Заков и общината, в който бях набърка и аз. Бях помолен да не отговарям на провокации и публикации в социалните мрежи. Да не говорим, че никъде няма треньор, който да е замесен в освобождаването на някой спортен директор, който, в случая, дори няма нищо общо с този отбор. Нито е играл него, нито нищо. Просто някои хора не искаха да поемат отговорност за собствените си решения, включително освобождаването на стария щаб и прехвърлиха вината върху мен. Казаха, че не съм искал да работя с тях, което не кореспондира толкова с истината.
Оттам нататък се създаде кофти атмосфера. Нормално е, когато става дума за местни хора. Това доведе го изграждането на негативно мнение, което се отрази на всички в отбора.
Въпреки всичко аз поемам своята отговорност и съжалявам, че не успяхме да започнем по-добре пролетния полусезон. Остават още 12 мача и всичко е възможно. Дори съм убеден, че в следващия мач Беласица може да победи Вихрен в Сандански тази събота.
Много по-позитивно беше настроението след края на есенния полусезон, провокирано и от добрите резултати тогава. Но защо те не успяха да се пренесат в първите два домакински мача?
Аз говорих вече за това, но в първия мач съсипаха мотивацията на футболисти. Теренът беше наводнен и ни казаха час преди мача, че той няма да се състои. Аз изпратих играчите да тренират, при което ми се обадиха след 10-15 минути, че ще има мач и той ще започне с 45 минути закъснение. Това повлия на концентрацията на футболистите. Затова влязохме трудно в срещата, получихме гол от статично положение, успяхме да обърнем след това, но тежкият терен изравни силите на двата отбора. В крайна сметка мачът завърши равен и това беше закономерен резултат. Но на нас ни трябваха задължителни три точки.
Срещу ЦСКА II недоумявам как се случи така и то при положение, че до 27 минута мачът беше напълно равностоен. Дори поведохме с 1:0 след страхотен гол на Илиян Филчев. Тук искам да вметна, че може би той е единственият светъл лъч от местните футболисти, на които толкова много се разчита в Беласица. Просто те вече са на изчерпване. Филчев обаче има страхотни качества и се радвам, че успях да го наложа още от миналата година. И се радвам за него, защото има видимо израстване. А мен не ме е страх да пускам млади играчи.
Връщайки се мача, не разбрах как за 4 минути отборът спря да играе и получихме три гола. Срещу толкова силен отбор това е много трудно да се навакса. Намалихме на 2:3, след което направихме промени, но, за жалост, стана още по-зле. И се получи закономерен резултат, дори противникът изпусна много положения. Другото, което е, сякаш се предоверих на много от футболисти с някои изключения като Калоян Кръстев, Филчев, Тони Танев. Всички други, като че ли, останаха длъжници на отбора, не на мен.
Смятате ли, че е възможно раздялата с Вас да е била подготвена и по-рано, защото събитията се случиха много бързо след края на двубоя с дубъла на ЦСКА? Имам предвид обявяването на приетата оставка и назначаването на новия треньор за малко повече от 1 час спрямо публикациите на клуба във Фейсбук.
Всичко това са догадки. Аз го усетих и по себе си. Там трудно се приемат външни хора. Там трябва да си местен, защото си е град-държава. Там хората са особени, уважавам ги, макар че те не ме уважават мен. Но това си е техния нрав.
Аз пак казвам, не съм глупак, виждам какви бяха настроенията на футбола и феновете. Още при раздялата с Герасим Заков и неразбирателството кой крив, кой прав, се забеляза, че имаше групи фенове, които бяха настроени негативно. Когато отборът побеждаваше мълчаха и чакаха да загуби, за да започнат да нападат и обвиняват по социалните мрежи, което подсказва, че това е на лична основа.
Така са преценили, така са направили. Все пак знаете, че в когото е ножа, той решава какво да се направи. Все пак смятам, че е правилно местен човек да води отбора, защото срещу външните хора винаги има някакви настроения. Както казах, сменя се треньор на всеки шест месеца там.
Последен въпрос, свързан и с голямата новина от българския футбол днес. Отборът на Ловеч приключва своето участие в Северозападната Трета лига. Като човек, тясно свързан в исторически план с този клуб, как си обяснявате случващото се там?
Това е българският парадокс. Отбор като Беласица (Петрич) имат претенции, че са фактор в българския футбол, а нямат база, нямат абсолютно нищо. Имат един нов терен, който е много хубав, но нямат абсолютно никакви други условия. Докато Ловеч е на другата крайност. Години наред бяха фактор в българското първенство, печелеха титли, купи, участваха в евротурнирите. Но след оттеглянето на Гриша Ганчев всичко беше съсипано, защото не се намери човек, който да спонсорира отбора или общината не се погрижи за това. Просто едно готово нещо го счупихме и премахнахме от картата на българския футбол. Това е самата действителност, която наистина е много болна.
